Страница 7 - Празникът Пасха
Ние наричаме този празник Хаг hа-Песах, което означава празник на милост, защото Бог изведе нашите предци от Египет и ги освободи от робство.
Този празник е познат още като Хаг hа-Мацот, празникът на безквасните хлябове, защото когато нашите деди напускали Египет те пекли и яли хлябове от безквасно тесто. (Изход 12)
Тората ни заповядва да празнуваме Пасха 7-дни, от 15-тия до 22-рия ден на първия месец.
На първия и седмия ден е нужно за всеки мъж да участва в хвалебно събрание.
Всяка работа е забранена освен приготвянето на храна.
Заповядано е да се яде безквасен хляб през целия празник.
Преди празника е необходимо да се премахне всякакъв вид ферментирал хамец от къщите ни, и да не ядем квасен хляб и какъвто и да е квас от 15-тия до 22-рия ден на първият месец.
16-тия, 17-тия, 18-тия, 19-тия и 20-тия ден се наричат Хол hа-моед тоест полу или малки празници, по време на тези дни е позволено да се върши най-необходимата работа (освен ако не се падне Шаббат на някой от тези дни).
Седмия ден от празника се нарича Шевии Ацерет, тоест седмия ден за събрание и извършване на почит.
Ние започваме да празнуваме на 14-тия ден от месеца привечер след службата в кенаса.
След като се върнем от кенаса семейството прочита Пасхалната hаггада, историята за смисъла на Пасха.
Когато ядем сервираме безквасен хляб, пекано агне и горчиви зеленчуци (като символ на тежкия живот в Египет).
Безквасният хляб се разчупва в началото на Пасха от всяко семейство (необходимо е да се изпече безквасен хляб и през хол hа-моед).
Брашното трябва да се замесва със студена вода и без сол.
Позволява се то да бъде замесено с мед, яйца или мляко.
От първата неделя на Пасха, ние започваме да броим Сефира - 50 дни.
След 50-те дни ние празнуваме празника Шавуот.