Ние дълбоко скърбим за баща, майка, брат, сестра, син, дъщеря, съпруг, съпруга. 
Когато срещнем някой скърбящ за близък роднина, ние казваме Барух hагозер ברוך הגוזר. 
Когато мъж е в дълбока скръб той носи черен текстилен колан, а когато жена е в дълбока скръб тя си покрива главата с черен шал. 
Тези които са в дълбока скръб се молят в кенаса на последните редове. 
Ние скърбим седем дни които започват след погребението на близкият ни човек. 
Задължението на скърбящите е да посещават кенаса за сутрешната и вечерната молитва за седемте дни. 
Хаззана идва на деня на погребението (преди залез слънце) да посети дома на скърбящите и им дава айак, чашата на утеха. 
На седмия ден хаззана идва отново в къщата за да вземе айак, и всички заедно отиват в кенаса. 
Роднините и приятелите на скърбящите заедно отиват за молитва в кенаса, след молитва отиват в къщата на скърбящите, където приготвят ет ашн, което е храна съдържаща месо. 
Скърбящите ядат месо за пръв път след седмия ден на скръб, през седемте дни те не ядат месо в знак на скръб. 
На първият Шаббат след седемте дни на скръб скърбящите раздават дарения и подаръци в памет на близките си. 
Когато молитвата приключи членове на обществото отиват в къщата на скърбящите за да им окажат подкрепа. 
А скърбящите им дават тъмна халва, в знак на скръб. 
На 30-тия ден след погребението се прави банкет за скърбящите който се нарича ак-киймйак, банкет се прави и на 10-тия месец след погребението. 
На тези банкети хората се даряват с халва, вместо тъмна халва. 
В неделя (деня когато се пада ак-киймйак) след службата в кенаса членове на обществото отиват в къщата на скърбящите с хаззана, те заедно показват подкрепата си към скърбящите. 
А скърбящите дават на хаззана и другите халва. 
С този банкет скръбта приключва. 
Ако почине някой в друг град или щат, скръбта започва от момета в който близките му са уведомени за това.